Едно, две, три - мерси… и чао!
Публикувано: June 7, 2009
В категория: Музика, Общи, Пътешествия, Филми |
Както се усети - продължение на ‘разказа’ от пътешествието ми до Германия няма да има. Съвсем накратко - беше много хубаво и ми е мъчно, че свърши. Но животът продължава, а подробности имаше, за който трябва! Надявам се, че пак ще се повтори.
Никаква мотивация нямам за писане в последно време (това си е доста дълъг период). Единствено мога да кажа няколко думи за предстоящо събитие, което се очертава да посетя - Bringin It Back Festival 2 в Будапеща, Унгария. Миналата година ходих, тази отново ще бъда там. Този път ще е на 15 юли, а на сцената ще се качат героите от HAVE HEART, Walls Of Jericho, Comeback Kid, Shipwreck AD, The Red Chord, Defeater, както и Rise And Fall. Общо взето не съм много въодушевен за нито една от групите освен Have Heart (които от своя страна вече съм гледал два пъти). Но след като слуховете се оказаха верни и групата обяви, че ще се разпада след изтощитетелно тримесечно турне в целия Свят (буквално), реших че трябва да ги гледам отново поне още веднъж като за последно. Жалко - силна група! Освен, че искам да посетя събитието се радвам, че ще видя няколко унгарски дружки и един от любимите ми градове в Европа. Будапеща е толкова близо и адски леснодостъпна, което предразполага към по-чести посещения. Вече имам планирани разходки до там и след 15 юли.
Виждам, че в последно време блогът ми се посещава изключително и само чрез ключови думи Fred Perry, затова нека да оправдая очакванията и да напиша няколко думи по темата. Тъй като в последно време купувам доста Fred Perry артикули - мога да споделя впечатления.
Първо, относно поло шъртовете, които са най-търсеният продукт на марката - вече ги произвеждат предимно в Китай. Даже доколкото разбрах версиите, които са изработени в Португалия са на привършване и повече няма да има от тях. В Англия поло шъртове не се правят. Така, че не се стряскайте като получите тениската и на нея пише Мade in China. Аз си поръчах два цвята, които пристигнаха с етикет “Португалия”. Следващата поръчка беше “Китай”. Обяснението на продавача:
ALL FRED PERRY TOPS ARE MADE IN CHINA NOW, THEY MAKE A FEW IN PRTUGAL, BUT THEY DON’T MAKE ANY TOPS IN ENGLAND
Това е становището на reseller на марката с повече от 14 000 фийдбек и то 100% positive. Което за мен е гаранция! Но всъщност има и шъртове, които се правят в Англия - те са доста по-скъпи от останалите и са по-рядко срещани.
За всеки случай писах на официален Laurel store на Fred Perry в Берлин, откъдето си поръчах една риза - те потвърдиха информацията и вече спокойно си пазарувам от въпросния търговец в ebay. Цените не са много ниски, но са малко по-ниски от тези във www.fredperry.com и много по-ниски от тези в България.
Ето я и въпросната Limited Mismatched Madras Shirt, която си поръчах от Берлин. Оказва се, че въпреки абсурдно високите цени - дори лимитираните артикули свършват изключително бързо. Те не могат да бъдат намерени за по-евтино дори в ebay. Напротив - възможно е да се намерят за повече пари в някой от магазините по Света, но трябва да имате голям късмет (като мен).
Между другото, от днес живея по хранителен и тренировъчен рижим на Белчо Христов - след няколко седмици ще пусна впечатления и резултати.
И за да бъда тотално тематична курва искам да кажа няколко думи за филм, който ми направи впечатление. Става въпрос за англо-американската продукция “Момчето с раираната пижама”
The Boy In The Striped Pyjamas (2008)
link към www.imdb.com | лична оценка 9.5/10
Въпреки клишираната тема за мен филма е шедьовър. След края му няма да искате да си говорите с никого за известно време. Главните актьори са деца и се справят повече от блестящо в ролите си - супер убедителни и истински. Различното е, че на темата се гледа от по-наивна детска гледна точка, която може да те докара до сълзи поради своята чистота. На мнение съм, че този филм трябва да се пусне на всеки лумпен с крайно десни възгледи. Няма място за такива убеждения в днешно време. Няма да издавам детайли - прочетете ревюто в imdb и гледайте незабавно.
Писах този текст, слушайки албумите “Invasions of the Mind” на Energy, както и “Elil” на Fall Of Efrafa.
P.S. Не бъдете апатични като мен - гласувайте!
КОМЕНТАРИ
4 Коментара to “Едно, две, три - мерси… и чао!”
Ще се радвам да чуя мнението ти относно тази публикация, така че ако има какво да кажеш, чувствай се свободен да го сториш.
Не ми харесва, Стоилов….и нямам предвид статията. Не ми харесва, че нямаш желание и мотивация за писане. Относно филма - ще го гледам и ще споделя впечатления.
@Диана Г., нямах представа, че четеш тук! Ще очаквам мнението ти за филма в най-скоро време. Както и корнфлейкс в малките гладни часове
Гледах филма… сега явно е частта, в която не ми се говори . Определено ми хареса! Има и по-въздействащи филми на тази тема (въпреки, че не са за хора с лабилна психика и дори след такъв филм не можеш да си представиш, че хората са били способни на такива ….. не знам как да го нарека дори). Но през наивен и неомърсен (някак тази дума ми се стори най-подходяща)детски поглед…. наистина са уцелили!
Мм, интересно за Fred Perry-то. Преди време си купих за жълти пари запезано Fred Perry Track Jacket от една втора употреба, нямаше етикети по него, само един дето пише че е “Fred Perry Sportswear/ Made in Portugal”. Значи нищо чудно да не е менте?
Поздрави!