Ще ми се да обобщя какво се случи с мен, докато Иванчев си имаше премеждия със здравно-”осигурителната” компания Дженерали. А именно - кракът ми стъпи в Гърция, Сърбия, Унгария, Словакия, Чехия, Германия, Холандия и Белгия. Гледах някои от любимите си групи - Cro-Mags, Ruiner, Carpathian, Miles Away, Cruel Hand, Right Idea, Rearranged, Another Breath и мн. други.

Плажът, на който изгорях. Беше безлюден, безкраен и много солен.

Anyway, морето на остров Тасос беше фън. Но четирите дни там са ми достатъчни за следващите 3-4 години. Слънце - мразя те, зима - моля те, ела! Изгорях като рак, ама така е като не мога да изляза от водата, за да се намажа. Сега да дам поучителни съвети за решилите да почиват в Гърция - не минавайте през Гоце делчев, за нищо на света не правете тази грешка - пътят е отвратителен, има една отсечка, в която не можете да вдигнете повече от 30 км, защото на всеки 10 метра има кратери, които обхващат двете платна. Кошмар! Ако сте от Пловдив - минете през София и Благоевград - по-далече е, но ще стигнете по-бързо до Кавала или Керамоти. Струва си! Като казах кавал… фериботът до Тасос е доста по-евтин от Керамоти (а и го има на всеки час). Стига скучнотии, че моят единствен читател М.К. ще ме нагруби, че съм сухар. Факти за Тасос и морето - водата е много солена, боли. Слънцето много пече, боли. Жега е, боли. Има морски таралежи, боли. Няма никакви вълни, боли. Усещането е като на язовир, боли. Иначе цените са нормални, почивката е истинска, зехтинът е вкусен, а музиката екзотична хихи.

Да, изгорял съм. И да, боли!

Ядох най-вкусния пълнозърнест хляб с пастет от маслини и (мариновани?) зелени маслини.

The crew (-1).

Само за това си струваше морето!

Междувременно смених плочата. Сега съм на Ruiner - I heard these dudes are assholes. И тя е 45 rpm, и тя ще свърши много бързо, ух! Както и да е, веднага щом се върнах от Тасос се насочих към връх Ботев. Първо нощувка на х. Васил Левски, после връх Ботев и нощувка на заслона, слизането оставихме за третия ден. Минахме през парещо слънце (спомняте ли си изгарянето ми?), през дъжд, суграшица, мъгла, изгубихме се няколко пъти.. но си струваеш. И Ботев ни се отблагодари - отвори се за няколко минути секунди.

Изглед от вр. Ботев

През по-голямата част на ходенето, обаче, бяхме така - сенки в мъглата.

Няколко дни почивка, няколко дни в офиса (да отбия номера (шефа да не чете)) и пак на път, само дето в случая няма да изпадам в подробности, защото един от спътниците ми, бидейки по-голям ентусиаст описа усещането от Fluff fest 2010. Аз искам още веднъж да добавя, че обичам Унгария и  хората там. E, за разлика от Скункса, аз много ще се замисля дали ще отида на Fluff 2011, защото този път хипарията и калта ми дойдоха в повече. Всичко останало беше чудесно, а веган бургерите още ги сънувам.

Сменям плочата отново, този път ще слушам Consequences на Miles Away. 33 rpm, щастие!

За мен отново имаше кратко появяване в офиса и отново на път - този път Германия и Белгия. Черешката на тортата и месеца бяха ню-йоркската легенда The Cro-Mags с John Joseph. Кацнахме в деня на шоуто на летището в Дортмунд, където ни чакаше очарователната ни домакиня…

…която се оказа пряко замесена в организацията на концерта.

Имахме време да починем, да си поговорим, да се полигавим и ето ни в Zwischenfall в Bochum. Времето е страхотно, хората се струпват пред клуба, а средната възраст е 27-30 години. Така е, когато са замесени легенди. Появяват се хора, които при нормални обстоятелства не можеш да видиш на улицата, пък да не говорим на други хардкор концерти. Шоуто започна с младежите World Peace, които свириха някаква модерна интерпретация на Madball - бяха приятни. След тях се качиха добре познатите белгийци - The Setup, които неотдавна имаха концерт в България. И ето че дойде моментът за бащите. Cro-mags с Mackie и Jon, какво по-добро от това? Както се очакваше - невероятна енергия от тези иначе не толкова млади чичаци. Изсвириха повечето неща от The Age of Quarrel и Alpha Omega, а реакцията на публиката беше сравнително очарователна :D. Имаше дребни минуси от сорта на прекомерна задименост и кратък сет, ама на кой му пука. Успях да видя още една моя любима и основополагаща за стила група.

“Overpower, Overcome! Street Justice!”

След шоуто отидохме до Дортмунд, за да хапнем арабска веган храна, която ми стана любима и се прибрахме да поспим, защото на следващия ден ни чакаше разходка до Белгия, за да присъстваме на втория (и по-силен!) ден на Breakout Fest, където участие взеха Ruiner, Carpathian, No Turning Back, State of Mind, For The Glory, AYS, Rearranged, Right Idea, Ritual и т.н. Страхотни банди, хубаво време, перфектна компания, познато място (което свързвам с хубави спомени) и не на последно място си направихме най-хубавото диско караоке в колата по пътя на обратно.

Минутки след като No Turning Back се насвириха и закриха феста.

Достатъчно с the long-ass-rides and the heart-filled-goodbyes. Беше фън и хич не ми се прибираше, ама всяка хубаво нещо си има край. Been there, done that. Междувременно някъде между всички тези събития и пътувания се случи и първия концерт на For The Kids Booking, където главни герои бяха Ruiner и Carpathian. Стана много силно шоу! Следващото ще бъде на 12-ти октомври, отново в столичния клуб The Box.

Merci, ciao.

Застрахован съм допълнително през работодателя си с разширен пакет, като мога да ползвам опция за застраховка и на членове на семейството, и в началото на календарната 2010 застраховах съпругата си. Беше бременна и ни предстоеше ражданаето на сина ни през Май 2010. Средата на Април 2010 съпругата ми провежда телефонен разговор с нашия координатор в Закрила с ред въпроси относно покритие по раждането, престой в болницата, избор на лекар и тн. Получава потвърждение, че въпросната опция “Избор на лекар” за раждането се покрива от “Дженерали Закрила Здравно Осигуряване” АД и съответно преди раждането (планувано секцио по медицински причини) направихме “Избор на лекар” за раждането в 1АГ болница “Света София”. Предпочитахме с избор на лекар, тъй като не искахме да даваме пари “под масата”, да ни “гледат в ръцете” и т.н. Всички знаем как се действа в българските болници.

След раждането набавих необходимите документи (епикриза, фактури и тн) и подадох молба за възстановяване на разходите за “Избор на лекар (раждане)” за 900 лв. и 160 лв. за 4 дневен престой във “VIP стая с две и повече легла” (цитирам точните наименования от фактурите). В разширения пакет имам опциите:

Пакет 4:10.Избор на лекар при консервативно лечение в болнична помощ

Пакет 4:5 Настаняване на болен в болнично лечебно заведение до 5 дни за една осигурителна година стая с едно легло

и съответно предполагах, че няма да има проблем- уви не съм познал. Около 2 седмици по-късно проверих в web-система и видях НЕПРИЗНАТА СУМА и за двете фактури.

Обадих се на координатора да попитам как се процедира и защо не са ми признати фактурите и получих троснат въпрос дали искам да пусна запитване към финансов контрол за проверка. Щял съм да получа отговор по email и тел. до 3 дни. Казах “ДА” . Междувременно споделих проблема си с мениджъра на HR&А на компанията, за която работя и разбрах, че има и други колеги, които имат подобни проблеми с възстановяване на по-големи разходи (повече от ок.100 лв например). Обеща ми да ескалира към нашия Key Account Manager в Закрила. След 3 дни ми се обадиха с отоговор, че ще трябва да изчакам още няколко дни, тъй като “шефовете” са в чужбина и не са разгледали случая. След още няколко дни пак ми се обадиха да изчакам, че имали много работа. Накрая директорът на следпродажбено обслужване изпрати имейл на мениджъра на нашия HR&А отдел, като най-безцеремонно обясняваше как Закрила са поели операцията “секцио”(което е направено по елективни/медицински причини и за която аз не съм представил фактура, тъй като се поема от НЗОК, а и в сайта на 1АГ болница пише, че избор на лекар +секцио е 1200 лв)..иначе споделяше, че са сбъркали и ще възстновят фактурата от 160 лв за престой в болницата, грешно го били интерпретирали ..Посмях се, въпреки че ми се ревеше – изгубих си парите заради тях, а сега ми губеха и времето и се правеха на луди…Отговорих им на мейла, че не съм съгласен с това което казват и междувременно посиках среща… явно по телефон и с мейли нямаше да се разберем..След ден-два имах дата за среща за след седмица и очаквах да видя резултат…На срещата бяха директор “Следпродажбено обслужване” и Директор (доктор по образование) на дирекцията, която прави медицинските пакети. Говорихме около 1,5 часа на висок тон и нищо съществено не постигнахме. Дори докторът не се беше запознал с документите, а говореше наизуст. Вдигаше рамене и правеше физиономии от тип ”Сори пич, какво да правим, прекарал си се..”. Посъветва ме да съдя болницата, тъй като те са ми взели парите.. Никаква кооперативност и разбиране, не се чувствах дори и за малко като клиент и извода, който направих е че не ги интересува дали сме им клиент или не.. Само записваха за тяхно вътрешно разследване, което нямало да промени нищо за моя случай.. Не мога да ескалирам на по-високо ниво-случаят е минал през съвет или борд на директорите и от тук нататък мога само да ги съдя (Което бих и направил, ако намеря дебела докторска книга в която да пише, че раждането е консервативно лечение). Много добре са си “опекли питката” и документално не можеш да ги “бутнеш” за нищо. Може и такава да е политиката -да играят с болницата, координаторът ти казва - поемаме разхода, няма проблем – ти си даваш парите, те ги делят и после те вкарват в приключение..знае ли човек, каква е схемата…

В заключение техният отговор е: раждането НЕ е консервативно лечение (консервативно е всичко различно от оперативно), а е физиологичен акт и опцията “Пакет 4:10.Избор на лекар при консервативно лечение в болнична помощ” не може да се ползва. Това че координаторът ни е посъветвал да го направим, съответно е недоказуемо, тъй като според тях няма запис на разговора( според мен е скрит) и в случая остава за моя сметка.

В периода от повече от месец, през който се занимавах разбрах, че организацията в “Дженерали Закрила Здравно Осигуряване” АД куца, прехвърлят си отговорности, меко казано лъжат и дори официалния отговор с подпис и печат, който ми пратиха е неадекватно написан – че не ми възстановяват разхода, тъй като има оперативна намеса (нещо за което говорихме, че е по медицински причини и аз не съм го завел като претенция към Закрила, тъй като е по НЗОК).

Моят съвет към аудиторията е, ако тепърва избирате допълнително здравно осигуряване – избягвайте Закрила, ако сте към тях -сменяйте ги, ако пък искате да имате и компанията за която работите Ви предлага само Закрила – искайте писмено от Закрила да ви потвърдят, че ще Ви възстановят разходите за манипулации, преди да ги направите и четете внимателно приложение 2. Иначе ще си дадете парите на някоя болница и после ще блог-вате като мен.

22/05/2010 TxC last show

Американските straight edge* ветерани от revival* вълната FLOORPUNCH обявиха Европейското си реюниън* турне преди няколко месеца. Осъзнавайки, че това ще е единственият ми шанс да ги видя, а и че ще ги съпортват* TRUE COLORS реших да се сдобия със самолетен билет за най-удобната дата (17/02/2010, Белгия). Речено - сторено! Бях готов да “ударя” Белгия за няколко дни и да отбележа още една сериозна банда в “seen live”* списъка си, само дето броени дни преди да замина се оказа, че трябва да си остана в София. Честно - беше ме яд повече за True Colors, ама shit happens* така се случва понякога в живота.

*Наистина ми е много трудно да използвам по-малко чуждици.

Когато преди два месеца стана ясно, че TRUE COLORS ще се разпадат и ще имат последно шоу на 22/05/2010 трябваше да направя нещо. Билетите за концерта бяха пуснати за продажба, а докато се усетя вече бяха разпродадени. Не се отказах и веднага задействах връзките контактите си - билетът ми вече беше факт. Бързо си напазарувах неизгоден самолетен билет през WizzAir и ето ме на Терминал 1 в 04:45 сутринта на 22/05. Раниците ни са почти празни, защото сме решили да си купим тениски (и много плочи) от концерта. Летим с новия еър-крафт на компанията, който е адски тесен и неудобен, но поне стюардесите са приятни. Още е ранно утро в почивен ден, а ние вече сме в Белгия. Последва возене с автобус, после влак, втори влак. Обяд - Мол, Белгия.

Хипарска почивка на тревата след обилен обяд

Бързо се ориентирахме в обстановката - типично по Белгийски всичко е чисто, подредено и логически обосновано. Беше твърде рано, затова решихме, че няма смисъл да киснем пред клуба и се запътихме към близкия парк (наистина много близък, само на 200 метра), където хапнахме и се потъркаляхме в тревата.

Тук се състоя концертът. Яко а?

Пропускам отегчителните приказки и се пренасям в 17:00 часа. Балу и Атила от Унгария вече бяха пристигнали, а аз дори бях купил първите си две плочи хе-хе-хе. Въпреки, че нямаше изгледи шоуто да започне скоро се наредихме на дълга опашка, за да се сдобием с лимитираното издане на 7″ плочата “Consider It Done” на True Colors, което беше в 100 ръчно номерирани бройки. За щастие успях да се сдобия с бройка, което не може да се каже за хората след мен.

True Colors - Consider It Done 7″ (Last show edition) by Control Records

А междувременно, ето и списъка с подгряващите банди - UNBREAKABLE, SOMETHING INSIDE (GER), THE MONGOLOIDS (USA), RISE AND FALL (BEL) и то в реда, в който забиха. Преди да разкажа за тях обаче, ми се ще да спомена, че имаше хора от цяла Европа, както и от САЩ и Австралия, които бяха дошли специално за събитието. Имаше мои познати и приятели от Германия, Франция, Холандия, Унгария… Абе сериозна работа

UNBREAKABLE - Откриха с час и половина закъснение. Доста lame от тяхна страна беше фактът, че втория им китарист не присъстваше, защото имал изпит в университета няколко дни по-късно. Останал си на село да чете! На всичкото отгоре това им беше предпоследен концерт. Иначе готина банда, особено на запис. На живо не ме впечатлиха - сториха ми се плахи и несигурни.

SOMETHING INSIDE - При тях положението е точно обраното. Гледах ги за пръв път и имах впечатление само от записите им, които по никакъв начин не ме вдигаха до този момент. Напротив - дори вокалът ме дразнеше на моменти. На живо обаче младежите имат **аси енергията. Абсолютни машини - стегнато свирене и присъствие на сцената. Видимо обаче не бяха доволни от реакцията на публиката.

THE MONGOLOIDS - Това беше предпоследната им дата от токущото Европейско турне. Все едно беше първата - много тичане из сцената, много агресивно поведение и отново много енергия. Хората подивяха, а и на мен ми направиха силно впечатление. Определено ще ходя да ги гледам пак като имам възможност. Всички знаеха текстовете им, че даже и аз. Хехехе.

RISE AND FALL - Белгийската шайка я гледах миналата година в Унгария. Тогава не останах особено очарован, може би защото бях отишъл за друга група (пак същата работа!). Този път обаче нещата изглеждаха по-различно. Наблюдавах ги внимателно и останах много доволен от чутото и видяното. Концептуална банда, много по-тежка от останалите - свиреха с хъс, техника и доза артистичност. Очевидно публиката ги обожаваше.

TRUE COLORS - Мисля, че снимките са достатъчни и думи не са необходими, ама аз да си кажа - беше уникално. Една от най-любимите ми банди в момента - Европейска youth crew straight edge група, която свири бърз, енергичен и мелодичен хардкор с искрени текстове и без никакъв свян. Адски семпло и гениално! На и пред сцената беше истинска война - във всеки един момент имаше по 20-50 човека един върху друг - имаше много stаge dives и high fives, имаше много head walking, circle pit, two step и т.н. Абе с две думи - много танци. Разбира се - всичко хубаво не е на хубаво. Щеше да е най-хубавият концерт в живота ми, ако не беше станала злополука с едно момиче. Не разбрах как, но по средата на сета тя се озова на земята с (вероятно) счупен врат. Линейката дойде за 15 мин, сложиха и нашийник, за да я обездвижат и я изнесоха. За толкова много години ми се случва за пръв път някой да пострада така на концерт, а на всичкото отгоре тя беше страничен наблюдател зад колоните на сцената. Никой не е застрахован, но най-важното е, че девойката вече е по-добре (което разбрах днес от неин приятел) и ще бъде на крак скоро. Момчетата изсвириха песни от всичките си издания, като дори направиха кавър на легендарните Youth Of Today. Логично завършиха сета си с Consider It Done и черешката на тортата - Focus On The Light. Всичко беше много кратко, ясно и категорично - изсвириха си песните и слязоха от сцената (без бис).

Следващите три дни в Брюксел се обезсмислиха след този концерт - беше толкова силно, че няма какво да ме трогне в близките седмици. Но иначе беше приятно. За пореден път се убедих, че Белгия е адски скъпа страна и с моя стандарт е трудно да изкарам дълго време там. Още няколко бързи наблюдения и лични заключения - селата в Белгия са адски подредени, чисти, красиви и спокойни. В Брюксел е мръсно и има много български автомобили от Разград Вероятно те са причината да е толкова мръсно, ха-ха. Столицата е малка - обхожда се лесно и бързо пеша. Белгийците обичат комиксите, хвалят се с пържените си картофи, шоколада и бирата. Има много негри (което не е лошо, просто е факт). Като цяло според мен няма много за разглеждане - 2-3 дни ще ви стигнат. От друга страна Брюж и Антверпен си заслужават, така че Белгия определено е апетитна дестинация.

3:45 AM, 25/05/2010 - Такси до автогарата, автобус до летището, самолет до София - обратно в реалността.

Кола на блока - не паркирай!

Реших да не експериментирам и се махнах от въпросното място, защто не исках да открия колата си с нарязани гуми или одраскана с ключ, което считам за напълно възможно.

Друг куриоз - прибирах се една сутрин след работа и слушах “Тройка на разсъмване” по радио Витоша. Темата беше “Ще паркирате ли колата пред блока си?” и дискусията се въртеше около предложенията на Транспортна комисия на Столична община, а именно - паркирането да стане платено в целия град, да има такса за преминаване през центъра или София да бъде разграфена на цветни зони и всяка да си има цена за паркиране. Точно по темата не ми се говори сега - long story short - аз съм супер позитивно настроен да си платя годишна такса за място на центъра, но искам да имам гарантирано местенце, където да си спра автомобила, а не да обикалям половин час и накрая да спра на рисково място.

Друга ми е идеята - докато слушах дискусията се движех по бул. Цариградско шосе в посока център. Можете да си представите трафика в тази посока в 8:30 сутринта. Наблюдаваше се голямо количество автомобили с пловдивски, пазарджишки, пернишки и други регистрационни номера и в този момент се включи слушател, който много сериозно “нахрани” въпросните граждани, че идват в столицата - живеят, работят, паркират си колите, разбиват улиците и създават хаос, а плащат данъците си в съответните общини извън София. Това е така, не е правилно, съгласен съм. Аз също съм с пловдивска регистрация, защото по лична карта се водя гражданин на гр. Пловдив - знам, че не е много коректно да плащам данъците си на община Пловдив, но от друга страна - в семейството ми сме изплатили две-три лизингови автомобила, които са били със софийска регистрация през първите 3, 5 год. Въпросните коли са идвали 5 пъти до София сумарно, но плащаха редовно софийски данъци и такси. Системата не може да бъде максимално точна, така че не мисля, че ‘селяните’ са същинския проблем на София и задръстванията. По-скоро липсата на адекватна пътна инфраструктура, както и липсата на достатъчно подземни и наземни гаражи, а и до голяма степен наличието на паметници, които не са в движение, но заемат немалко места по центъра и в целия град.

Та така - заключението е, че ще си плащам с кеф, ако има къде да си спра колата. Не че сега не плащам синя зона в 70% от случаите.

Ето, че по-малко от месец след като се сдобих с Шевито си вече съм минал повече от 3 000 км. и разбира се имам впечатления. Сега ще споделя негативните, без да си кривя душата.

1. Разходът на гориво е по-голям от този, който представят официално. И драмата нямаше да бъде голяма ако разминаването беше с 1л./100км., но то е повече. За щастие обаче ако извънградският разход е сравнително висок, то градският в никакъв случай не е много по-сериозен. Държи се в рамките на единица нагоре. За сведение - 6 л. / 100 км. ми е абсолютният рекорд за извънградско по магистралата - движех се със 100 км., защото валеше сняг, а бях с летни гуми. Бях сам. Като съм стигал до 9-10 л. / 100 км. пак по магистралата Пловдив - София с пет човека в колата и пълен багажник, климатик и средна скорост - 130 км. Градско обаче нещата не изглеждат зле - при каране в софийски трафик в час пик - 7-8 л. / 100 км. - не повече! И това е при сравнително агресивно поведение, съобразено с обкръжението на пътя. Ако реша да я жаля - мога да снижа параметрите.

2. Забелязах странно поведение при рязко спиране, но то е по-скоро прецедент. Два-три пъти досега ми се е случвало да натисна спирачки точно когато минавам през дълбока “сглобка” на пътя или при друга нерваност - тогава усещането на педала е доста по-различно от нормалното - сякаш не потъва добре и сякаш спирачките не “хващат” добре, т.е. не “стискат” на правилното място. Не мисля, че мога да го обясня разбираемо, то е усещане. Колата пак спира, но се чувства нещо нередно. Само който е усетил същото може да ме разбере. Не знам дали е проблем.

3. Включването на първа и втора е малко затруднено. Особено, когато колата не е загряла (ако има значение?). Трябва да се действа внимателно, което за мен не е проблем, защото и без това ми е жал за количката, за да я “натискам” и да съм груб. Не знам дали не е предпоставка за проблеми със скоростната кутия, но по-скоро съм спокен, защото на доста места четох, че е често срещано при Шевитата.

4. Не мога да си наглася седалката достатъчно удобно - заболява ме кръста след по-продължително шофиране, но от друга страна - не ме изморява и дори след много часове на седалката не се чувствам като пребит, което не може да се каже за други автомобили, които съм карал.

Това е като цяло - не мисля, че са много сериозни минуси, мога да живея с тях

Събирането на изоставени коли ме провокира да си излея мъката по темата “Живея в центъра на София”. Ад е! Място за паркиране в делничен ден и без да се изръсиш с 12-15 лв. няма. Всеки път като ми се наложи да оставя колата до вкъщи през работен ден изживявам едно малко приключение. В моята улица дори не си правя труда да влизам (Екзарх Йосиф) - там е невъзможно да се паркирам, а вероятността да не мога да се размина със спрелите коли е голяма, защото и аз съм голям Имам си две-три любими пресечки близо до вкъщи, които са синя зона и ако съм за 2-4 ч. е поносимо. А дори има една пряка, на която се случва да има свободно местенце, но с цената на избутване на контейнери за смет и молитви от типа “Дано това не е мястото на съседа. Неговото си.” За жалост не виждам адекватно решение, което да реши проблемите с паркоместата в центъра, а понякога по-големият проблем е не липсата на място, а спрелият Кайен на завоя на еднопосочна задръстена уличка и нервака зад мен, който само като види стопа ми да свети се залепя за клаксона.

За щастие имам служебен паркинг, а метрото спира само на 5 мин. от вкъщи и пред офиса ми (sun).

П.С. Не мога да не споделя най-голямото си постижение - заснето в движение по Цариградско

Преди два-три месеца реших, че искам да си закупя автомобил. Нямах идея какво точно искам, нито колко трябва да струва, колко да гори и как да изглежда. Само знаех, че искам да е голямо возило с четири врати. Нямах и финансова готовност - никакви спестени пари, но от друга страна не можех да чакам дълго - вече бях решил и трябваше да се сдобия с колата бързо.

Skoda Fabia Combi - класически изчистен дизайн. Нищо особено, но приятна количка за парите си.

Добре, реших че първо ще огледам пазара и ще реша какво ми се кара и до каква цена ще бъде. Вече се бях насочил към Skoda, защото служебните ни автомобили са такива, а и винаги съм имал слабост към Шкода. Освен всичко друго - за тях се говори, че са здрави и надеждни. Поразтърсих се и видях, че добре изглеждащи дизелови Фабии в не първа младост (2000 - 2003) се движат в ценовия диапазон от 6500 до 8500 лв. - за модел комби, който ме устройваше като размер.

Chrysler Pt Cruiser - елегантна, екстравагантна и забележима кола. Возило с характер, определено ми харесва!

След като обиколих по автосалоните и видях, че изборът на Шкода е много ограничен склоних да разгледам и други марки, ама нищо не ми харесваше от гледна точка на визия. И неочаквано видях Chrysler Pt Cruiser, който харесвам вече години наред. Цените при Крайслер са изключително атрактивни, защото на практика са непродаваеми. Американско возило - безумно скъпа поддръжка и адски висок разход на гориво. Трудно се намират части и почти липсват дизелови двигатели. Това в онзи момент нямаше голямо значение за мен, защото аз като се влюбя и ставам сляп Колата много ми харесва все още, въпреки че не съм и собственик. Този модел е такъв, че или го обожаваш, или не го понасяш. Пък и глезотиите, които американският автомобил предлага, както и комфорта не са за подценяване. И ето, че започнах да гледам в тази насока. Четох, мислих, гледах, смятах.. все ми се виждаше, че няма риск да дам не много пари за добре изглеждащ автомобил. Пък и после ще си го поддържам с части от ebay. Верно, ще чакам малко повече, ама ще ми излезе като обикновена кола. Пък и газовата уредба ще реши проблема с високия разход (9-14 л. / 100 км. бензин).

Бях решил вече, че това е моето возило. Сега остана да измисля как да го финансирам. Кредит от банка, защо пък да не. Имам постоянен доход, осигуряват ме добре и няма причина да не съм подходящ кандидат за сума от 8 000 - 10 000 лв. Веднага подготвих документите и ги подадох в Първа Инвестиционна Банка - моята банка. Бях сигурен, че ще ми дадат парите, затова вече бях избрал моя Крайслер.

Е, обадиха ми се и казаха “Не”. Бях забравил, че имам просрочие по кредитната карта от ПИБ. При едно от поредните ми посещения на Унгария се оказа, че имам дребна сума за погасяване, която просрочих с ден или два. И тогава осъзнах, че да имаш чисто минало и да си коректен към финансовата институция, която те обслужва е крайно задължително. Но не бях изгубил надежда - ще пробвам, в която и да е друга банка. Там трябва да стане. Райфайзен банк - изглеждат съвременни и гъвкави, пък и дават отговор до три дни. Отново “Не”. Този път не бях събрал достатъчно точки по тяхната система - малък съм и това не ги устройва. Отново - ДСК- те дават на всички.. да бе, да! И те казаха “Не”. Та нещата с кредита вървят много зле, а аз от своя страна вече съм преминал на друго ниво… искам чисто нов автомобил.

Nissan Qashqai - съвремен дизайн, приятна форма и хубаво изпълнение. Това обаче е по-високото и скъпо ниво на оборудване, което си личи от прозрачния покрив, джантите, както и други козметични промени по купето.

Вече съм се спрял на офертата Nissan Qashqai за 15 лв./ден. Хубава оферта, действително лизинговия план изглежда примамлив, но като се задълбочиш в анализирането на това, което получаваш се оказва, че може би сделката не е чак толкова изгодна - колата (това не може да се нарече SUV) е с най-малкия бензинов мотор - без силички да тича по магистралата и в същото време нивото на оборудване е базово, а то няма нищо - буквално.

Междувременно обиколих всички шоуруми, за които се сетя - Тойота, Мазда, Опел, Пежо и т.н. След като отидох до Балкан Стар в Пловдив и много харесах Mitsubishi Lancer, по пътя към вкъщи спряхме при “Стефанов Моторс” но малко на шега - и без това вече имах две апетитни оферти, които ме интересуваха много (Нисан и Мицубиши). И все пак разгледах Opel и с едното около погледнах към Chevrolet. Окей - нищо… но само на пръв поглед. Отново ги обходих с поглед и този път се загледах в един от моделите - Epica. В този момент имаше изложен сив металик Chevrolet Epica с 35% отстъпка (останала бройка от Панаир Пловдив). Е, грабна ми окото, въпреки, че не исках да си го призная. Влязох вътре - комфорт, а централната конзола се набиваше на очи с изчистения си дизайн и съвременен облик. Абе изпипано возило, за разлика от другите Шевита. Цената - около 25 000 лв с изключително изгоден лизингов план. И все пак - тази оферта не е за мен… или поне не беше за този ден.

Chevrolet Epica - моята е с една идея по-светло сиво и с по-хубави джанти (тези са отвратителни пимпнати лъскави гадости).

Мина малко време, а аз все по-често отварях страницата на Шевролет и oглеждах детайлите. Все пак пазарната цена на автомобила е около 43 000 лв и в момента се продава за около 26 000 лв. Намалението е сериозно, а това което получаваме е 2.0 дизелов мотор, 150 к.с. и най-високо ниво на оборудване, с уговорката, че салонът е полу-кожен и джантите са 16″.

Започнах вече сериозно да мисля в тази насока, когато при едно от поредните посещения на Стефанов вече получих оферта за колата, която исках да имам. Върната Епика, която още е гаранционна - без никакви козметични забележки и следи от ползване. На 14 000 км. - дизел, ръчни скорости, най-високо ниво на оборудване (цял кожен салон и 17″ джанти), а цената - 20 800 лв. (като малко по-рано са я продали за 45 000!!!).

Бързо задвижих нещата с финансиране през Алианц Банк АД, които междувпрочем вече са моята банка. Начинанието беше нелеко. Всеки ден искаха нови документи, а и се подсигуриха много добре - гаранти, поръчители и т.н. В крайна сметка казаха “Да”, сключихме сделка, а аз вече (от около 1 седмица) съм горд собственик на Шевролет Епика и дори имам впечатления:

Минал съм около 1500 км. и мога да кажа, че возията е точно такава, каквато обичам - не много твърда, но определено не вози като лодка. Спирачките - добри са, спира бързо и не поднася. Колата е ОГРОМНА, но с габаритите се свиква бързо. Маневрена е и тъй като има парктроник (или нещо в този стил) - паркирането също е лесничко, стига да си намерите място. Минималният разход го докарах до 5.7/100 (возих се сам по магистрала с 80 -100, защото валеше сняг, а климатикът беше пуснат много слабо). Максимално ми даде 9.2, но се бяхме набутали 5 човека, климатик до дупка и също така огромния багажник беше пълен догоре! Скоростта варираше от (тук мама да не чете!) 130 до 150, но пък с включен круйз контрол. Музиката е добра, чейнджъра събира 6 диска, чете и ем-пе-три. Предните седалки се подгряват, а шофьорската се регулира много тарикатско с едни копченца.

Зимните гуми струват 300 лв. парчето!!!

Добро утро.
Преди 20 минути си направих кафе, а още не мога да стигна до чашата, защото чета постовете ти. Блогът ти е ужасно добър.
Обаче особено много ми се харесаха пътеописващите ти думи за Унгария =)
Клод Дебюси казва: „Събирайте моменти и си дайде време, за да ги запишете.” На теб ти се е получило чудесно..
Ще продължавам да те наблюдавам

В последния месец активно се опитвам да си закупя автомобил. Концепциите ми се изменяха буквално всеки ден и от скромен бюджет за втора употреба возило - стигнах до закупуване на чисто нова кола. В момента тече процедура за финансиране от лизингодател, което се оказа доста сложен и бавен процес. Ако нещата се случат ще пиша по-подробно какво си купих, кой ми го финансира и при какви условия. Сега обаче е ред да разкажа за последната ми разходка до Унгария.

Тази година тенденцията е да ходя всеки месец в Будапеща - заради разходката, приятелите и не на последно - концертите, които се случват в столицата. Всеки път се пътува по различен начин, но в общия случай се събираме група приятели, наемаме си кола и отиваме за ден-два-три.

Този път реших, че искам да остана повече време, за да обърна внимание на милите хора, които всеки път ме посрещат като най-добрия им приятел, а не само да пренощувам у тях след поредния концерт и рано сутринта да се яхна на колата и да потегля към вкъщи.

Хванах си автобуса за Будапеща и потеглих. *Забележка: Купувайте си билетчето поне седмица преди пътуването, а не като мен в последния момент, защото едва успях да си уредя места - на отиване бях с Туринг, а на връщане с Груп - и от двете компании купих един от последните билети. И по същество - мъчително пътуване, тесни автобуси, мръсни седалки - или прекалено горещо, или прекалено студено. Калотина в добрия случай се минава за 3 часа, когато пътуваш с автобус. Другите граници са по-безпроблемни. Е, пристигнах навреме (полунощ), а моите хора ме чакаха на гарата (Неплигет). Прибрахме се и след малко общи приказки решихме да си лягаме, защото на следващия ден ни предстоеше да пътуваме до Виена, за да гледаме BANE и DOWN TO NOTHING.

Аз не успях да заспя веднага, защото първо ТРЯБВАШЕ да разгледам цялата колекция от винили на Bence, която никак не е малка На сутринта отидохме да си напазаруваме еко продукти от съботния пазар и си приготвихме храна за трипчето. Събрахме се доста хора - четири коли. Пътят мина безпроблемно и адски бързо (2 ч.) - все пак липсата на граница и непрекъсващата магистрала са добра предпоставка за добра средна скорост.

Преди да стигнем Виена се отбихме до легендарния Parndorf, където напазарувахме подобаващо и чак тогава продължихме към крайната цел. Не бях пазарувал дрехи и обувки от истински магазин от много време, тъй като си купувам всичко необходимо по интернет. Ей, оказа се по-забавно, отколкото мислех. Още повече при наличието на оферти в стил “Втория чифт кецове само за 1 евро” и “70% отстъпка”. Напълнихме багажника на нашия Ignis и с мръсна газ се паркирахме пред Арена, където трябваше да се състои концерта.

Е, който е чел блога ми знае какво означават BANE за мен. И най-готиното е, че останалите унгарци са същите маниаци като мен хехехе. След почти едночасово закъснение шоуто започна, а първи на сцената бяха DOWN TO NOTHING. Доста стабилна sxe банда, която обаче не е точно моята лъжица. Това не попречи на всички в малката зала на Арена да изригнат и да нажежат обстановката. На всичкото отгоре шоуто беше sold out, а отвън имаше около 50 хлапета, които се молеха на охраната да ги пусне.

BANE са по-големи от хляба, както много добре знаете. Качиха се на сцената и го доказаха за пореден път. Отвориха сета си с думите “Good evening Budapest”, което беше неизбежно като се има предвид, че ние всичките бяхме най-отпред

Гледах BANE за четвърти път, но вълнението ми беше все едно ми е за първи. Абсолютна крайност, силна емоция, много stagedives и highfives, много singalongs и circlepits - точно така, както трябва да си бъде едно хардкор шоу. Като прилючиха си накупихме тениски, худите, шорти и … винили за пореден път и се разделихме с лега тъга, но с големи усмивки по лицата. Последваха 2-3ч. обратно към Будапеща, които аз проспах.

Тази вечер спах при Csontee в Szantandre, както и следващите 2. Техните тъкмо заминаваха за Санкт Петербург, а ние останахме да гледаме кучето Артур и котката без име. В неделя нямаше концерт, а ние решихме да си направим скромна сбирка в семейната къща на Bence и да си сготвим вкусни вегетариански манджички. Да, те всичките са вегетарианци - Bence, Meli, Gabor, Csontee, Mate. Истинско щастие

Чонти приготви традиционна унгарска паста за закуска.

Това беше част от трапезата, която приготвихме в семейната къща на Бенце след обилната закуска с паста

Май съм доста подробен и отегчителен, така че сега ще претупам останалите дни от престоя ми. Понеделник имаше концерт на Die Young и The Plague Mass. И двете групи са свирили в България поотделно, само дето от шоуто на австрийците (The Plague Mass) не си спомням нищо. Въпреки тоталната липса на хора (бяхме около 30 човека) шоуто беше добро - групите дадоха всичко от себе си, а като се има предвид, че това беше последното турне на Die Young съм щастлив, че успях да ги гледам отново.

Die Young (Texas) @ Pogo Loco, Budapest - един от последните концерти на групата

Вторник отново беше ден за почивка- този път всички бяха на работа и училище, а аз вече се бях настанил в апартамента на Gabi в Budakalasz. Цял ден се разхождах из центъра на Будапеща, а вечерта повторихме разходките и останалите.

Сряда - концертът на Municipal Waste и още три местни банди. Любимото ми venue в Будапеща - Durer Kert. Група от този ранг се радва на сравнително голям интерес за мащабите на сцената. Малката зала беше пълна като в публиката имаше освен хора от България (аз) също и хора от Сидни, Австралия. Тях ги срещнахме в Бъргър кинг и случайно се познахме хехеххехе, но това е друга история. Имаше много сърфиране в публиката, много бърза и тежка музика, както и много пот и хубави унгарки

Mate, момчетата от Common Cause, ON и аз. Да, ние всички сме на фокус

Budapest sightseeing with ON.

Четвъртък - втория по важност концерт, заради който си организирах цялото пътуване - ON, COMMON CAUSE, MOTIVATION, PATSY O’HARA. Тъй като моите унгарски приятели са всъщност хората, които организират всички концерти, то в четвъртък сутринта посрещнахме двете главни групи, които тъкмо се бяха върнали от Русия - ON и COMMON CAUSE. С тях обикаляхме Будапеща за пореден път, хапвахме, почивахме и така докато дойде време да се отиде отново в Durer Kert, за да се подготви всичко за концерта. Ето, че най-сетне шоуто щеше да започне, а всички местни дистра вече бяха наредили благинките си - похарчих много пари за плочи тази вечер. Още ми се свива сърцето като се сетя колко много пари пръснах и колко много хубави винили не си купих, защото все пак трябваше да се огранича.

Patsy O’Hara - страхотна, ама наистина страхотна банда от Германия. Още ме е яд, че не си купих LP-то им, но тогава реших , че група с толкова глупаво име няма място в колекцията ми, ха-ха! Нищо, грешката е поправена и винила вече е по пътя си към българия

Motivation - най-накрая имах щастието да гледам групата на първия човек, с който се запознах в Унгария. Страхотна позитивна sxe банда, която пее изключително и само на тема за правата на животните. Бяха наистина впечатляващи - очакваме ги скоро и в България.

Common Cause - тук не са необходими много приказки, който слуша този стил няма как да не е слушал европейските герои в straight edge хардкора. Не случайно те бяха избрани да подгряват ON за това турне. Супер стабилни пичове, бърза и стегната музика и хубави послания. Жалко, че не бяха толкова добре познати и на присъстващите там.

ОN - с членове от легендарни банди - Champion, Sinking Ships, Blue Monday, Get The Most. Какво друго може да се очаква от група с толкова грижовно подбрани музиканти. Беше неизбежно това всеки да повлияе по свой начин в цялостното звучене на групата и в крайна сметка да се получи точно това, от което всички имахме нужда. ON са група за клубни концерти, а не за голямата сцена. В този контекст ние бяхме на правилното място, а очевидно всички присъстващи се бяха поддали на хайпа и се раздаваха докрай. Имаше много singalongs, stagedives и circlepits. A когато групата засвири личния ми фаворит Silence Inside - на сцената настана истински катаклизъм. Имаше три ката хора на сцената, всички знаеха текста и този момент остана незабравим. Още по-големият удар беше кавъра на нюйоркските легенди JUDGE - THE STORM. Абсолютна лудница - незабравимо шоу. ON бяха впечатлени, че съм бил толкова път, за да ги гледам и обещаха, че на следващото си турне с моя помощ ще посетят и България, така че ги чакаме

Последен обяд в Будапеща във вече любимото ми заведение, където те посрещат с безплатен ментов чай и всички работят под мотото “Humus is sexy”

Тази вечер беше тъжна, защото ми беше последната ;( Този път нощувах при Mate. Апартаментът му е в идеалния център - в уличката до Операта. Любимото ми място. Беше много приятно. На следващия ден автобусът ми за България отпътуваше в 18:00 от гара Неплигет. Имахме време за последни разходки и после тъжни сбогувания. И още по-неприятен път в мръсен и тесен автобус. Зарекох се, че това ми е последното пътуване с автобус.

В Будапеща бяхме ранен предиобед. Този път се справих без навигация. Имахме само едно леко объркване по пътя, когато изпуснах отбивката за Нови Сад и се наложи да минем през едно малко селце, където за сметка на това видяхме кафе-ресторант “BANE”.

Шоуто започна както следва с Defeater, които ме поразиха - страхотна банда. После бяха Shipwreck AD, които също не отстъпиха по качество. А единствените представители на Европа - Rise and Fall - бяха след това - много добри. Но не бих ги слушал вкъщи. The Red Chord се качиха на сцената с гръм и трясък… и шеги. Converge в метъла. Заболя ме глава от тях - машини. Чудесни!

Основното за вечерта - Have Heart. Не мога да повяврам, че няма да ги видя повече. За кратко се превърнаха в голямо име в музиката, а още по-важното е, че ги възприех лично. Плача!

Walls Of Jericho - повече ме впечатли това, че вокалистката (която навремето беше пиче) вдигаше по-тежки щанги от мен на тротоара пред клуба. Лошо момиче, не ви препоръчвам да се спречквате с нея хехе Иначе имаше и готино сценично поведение и енергия.

Comeback Kid бяха гадни, също като миналата година

В заключение - стабилно шоу. Видяхме се с нашите метълчета от Унгария и се позабавлявахме. Догодина - пак. Ама преди това има и други мероприятия за отбелязване в Будапеща, за които ще пиша като наближат.