За (парко)местата в София
Публикувано: November 27, 2009
В категория: Общи | Коментирай
Снощи реших да се прибера от работа с колата, защото днес имах работа напред-назад, пък и без друго откарахме до късно на тийм-билдинга и можех спокойно да си търся свободно местенце за паркиране по малките часове. Намерих го бързо, пасваше ми идеално, но като излязох от колата - какво да видя?!
Кола на блока - не паркирай!
Реших да не експериментирам и се махнах от въпросното място, защто не исках да открия колата си с нарязани гуми или одраскана с ключ, което считам за напълно възможно.
Друг куриоз - прибирах се една сутрин след работа и слушах “Тройка на разсъмване” по радио Витоша. Темата беше “Ще паркирате ли колата пред блока си?” и дискусията се въртеше около предложенията на Транспортна комисия на Столична община, а именно - паркирането да стане платено в целия град, да има такса за преминаване през центъра или София да бъде разграфена на цветни зони и всяка да си има цена за паркиране. Точно по темата не ми се говори сега - long story short - аз съм супер позитивно настроен да си платя годишна такса за място на центъра, но искам да имам гарантирано местенце, където да си спра автомобила, а не да обикалям половин час и накрая да спра на рисково място.
Друга ми е идеята - докато слушах дискусията се движех по бул. Цариградско шосе в посока център. Можете да си представите трафика в тази посока в 8:30 сутринта. Наблюдаваше се голямо количество автомобили с пловдивски, пазарджишки, пернишки и други регистрационни номера и в този момент се включи слушател, който много сериозно “нахрани” въпросните граждани, че идват в столицата - живеят, работят, паркират си колите, разбиват улиците и създават хаос, а плащат данъците си в съответните общини извън София. Това е така, не е правилно, съгласен съм. Аз също съм с пловдивска регистрация, защото по лична карта се водя гражданин на гр. Пловдив - знам, че не е много коректно да плащам данъците си на община Пловдив, но от друга страна - в семейството ми сме изплатили две-три лизингови автомобила, които са били със софийска регистрация през първите 3, 5 год. Въпросните коли са идвали 5 пъти до София сумарно, но плащаха редовно софийски данъци и такси. Системата не може да бъде максимално точна, така че не мисля, че ‘селяните’ са същинския проблем на София и задръстванията. По-скоро липсата на адекватна пътна инфраструктура, както и липсата на достатъчно подземни и наземни гаражи, а и до голяма степен наличието на паметници, които не са в движение, но заемат немалко места по центъра и в целия град.
Та така - заключението е, че ще си плащам с кеф, ако има къде да си спра колата. Не че сега не плащам синя зона в 70% от случаите.
Вторични впечатления от Епиката и паркоместата в София
Публикувано: November 23, 2009
В категория: Общи | 2 Коментара
Мислех си да бъда редовен посетител на Шевролет клубa и там да споделям впечатленията си от возилото, но тъй като форумът е пълен с бъгове и за да публикувам едно мнение бера само ядове, реших да опиша вторичните си впечатления тук, а дори обмислям да направя нов Шеви клуб.
Ето, че по-малко от месец след като се сдобих с Шевито си вече съм минал повече от 3 000 км. и разбира се имам впечатления. Сега ще споделя негативните, без да си кривя душата.
1. Разходът на гориво е по-голям от този, който представят официално. И драмата нямаше да бъде голяма ако разминаването беше с 1л./100км., но то е повече. За щастие обаче ако извънградският разход е сравнително висок, то градският в никакъв случай не е много по-сериозен. Държи се в рамките на единица нагоре. За сведение - 6 л. / 100 км. ми е абсолютният рекорд за извънградско по магистралата - движех се със 100 км., защото валеше сняг, а бях с летни гуми. Бях сам. Като съм стигал до 9-10 л. / 100 км. пак по магистралата Пловдив - София с пет човека в колата и пълен багажник, климатик и средна скорост - 130 км. Градско обаче нещата не изглеждат зле - при каране в софийски трафик в час пик - 7-8 л. / 100 км. - не повече! И това е при сравнително агресивно поведение, съобразено с обкръжението на пътя. Ако реша да я жаля - мога да снижа параметрите.
2. Забелязах странно поведение при рязко спиране, но то е по-скоро прецедент. Два-три пъти досега ми се е случвало да натисна спирачки точно когато минавам през дълбока “сглобка” на пътя или при друга нерваност - тогава усещането на педала е доста по-различно от нормалното - сякаш не потъва добре и сякаш спирачките не “хващат” добре, т.е. не “стискат” на правилното място. Не мисля, че мога да го обясня разбираемо, то е усещане. Колата пак спира, но се чувства нещо нередно. Само който е усетил същото може да ме разбере. Не знам дали е проблем.
3. Включването на първа и втора е малко затруднено. Особено, когато колата не е загряла (ако има значение?). Трябва да се действа внимателно, което за мен не е проблем, защото и без това ми е жал за количката, за да я “натискам” и да съм груб. Не знам дали не е предпоставка за проблеми със скоростната кутия, но по-скоро съм спокен, защото на доста места четох, че е често срещано при Шевитата.
4. Не мога да си наглася седалката достатъчно удобно - заболява ме кръста след по-продължително шофиране, но от друга страна - не ме изморява и дори след много часове на седалката не се чувствам като пребит, което не може да се каже за други автомобили, които съм карал.
Това е като цяло - не мисля, че са много сериозни минуси, мога да живея с тях 
Събирането на изоставени коли ме провокира да си излея мъката по темата “Живея в центъра на София”. Ад е! Място за паркиране в делничен ден и без да се изръсиш с 12-15 лв. няма. Всеки път като ми се наложи да оставя колата до вкъщи през работен ден изживявам едно малко приключение. В моята улица дори не си правя труда да влизам (Екзарх Йосиф) - там е невъзможно да се паркирам, а вероятността да не мога да се размина със спрелите коли е голяма, защото и аз съм голям Имам си две-три любими пресечки близо до вкъщи, които са синя зона и ако съм за 2-4 ч. е поносимо. А дори има една пряка, на която се случва да има свободно местенце, но с цената на избутване на контейнери за смет и молитви от типа “Дано това не е мястото на съседа. Неговото си.” За жалост не виждам адекватно решение, което да реши проблемите с паркоместата в центъра, а понякога по-големият проблем е не липсата на място, а спрелият Кайен на завоя на еднопосочна задръстена уличка и нервака зад мен, който само като види стопа ми да свети се залепя за клаксона.
За щастие имам служебен паркинг, а метрото спира само на 5 мин. от вкъщи и пред офиса ми (sun).
П.С. Не мога да не споделя най-голямото си постижение - заснето в движение по Цариградско
Как да си купиш кола по време на криза…
Публикувано: November 7, 2009
В категория: Общи | 6 Коментара
…трудно, но не невъзможно. Ето я и моята история.
Преди два-три месеца реших, че искам да си закупя автомобил. Нямах идея какво точно искам, нито колко трябва да струва, колко да гори и как да изглежда. Само знаех, че искам да е голямо возило с четири врати. Нямах и финансова готовност - никакви спестени пари, но от друга страна не можех да чакам дълго - вече бях решил и трябваше да се сдобия с колата бързо.
Skoda Fabia Combi - класически изчистен дизайн. Нищо особено, но приятна количка за парите си.
Добре, реших че първо ще огледам пазара и ще реша какво ми се кара и до каква цена ще бъде. Вече се бях насочил към Skoda, защото служебните ни автомобили са такива, а и винаги съм имал слабост към Шкода. Освен всичко друго - за тях се говори, че са здрави и надеждни. Поразтърсих се и видях, че добре изглеждащи дизелови Фабии в не първа младост (2000 - 2003) се движат в ценовия диапазон от 6500 до 8500 лв. - за модел комби, който ме устройваше като размер.
Chrysler Pt Cruiser - елегантна, екстравагантна и забележима кола. Возило с характер, определено ми харесва!
След като обиколих по автосалоните и видях, че изборът на Шкода е много ограничен склоних да разгледам и други марки, ама нищо не ми харесваше от гледна точка на визия. И неочаквано видях Chrysler Pt Cruiser, който харесвам вече години наред. Цените при Крайслер са изключително атрактивни, защото на практика са непродаваеми. Американско возило - безумно скъпа поддръжка и адски висок разход на гориво. Трудно се намират части и почти липсват дизелови двигатели. Това в онзи момент нямаше голямо значение за мен, защото аз като се влюбя и ставам сляп Колата много ми харесва все още, въпреки че не съм и собственик. Този модел е такъв, че или го обожаваш, или не го понасяш. Пък и глезотиите, които американският автомобил предлага, както и комфорта не са за подценяване. И ето, че започнах да гледам в тази насока. Четох, мислих, гледах, смятах.. все ми се виждаше, че няма риск да дам не много пари за добре изглеждащ автомобил. Пък и после ще си го поддържам с части от ebay. Верно, ще чакам малко повече, ама ще ми излезе като обикновена кола. Пък и газовата уредба ще реши проблема с високия разход (9-14 л. / 100 км. бензин).
Бях решил вече, че това е моето возило. Сега остана да измисля как да го финансирам. Кредит от банка, защо пък да не. Имам постоянен доход, осигуряват ме добре и няма причина да не съм подходящ кандидат за сума от 8 000 - 10 000 лв. Веднага подготвих документите и ги подадох в Първа Инвестиционна Банка - моята банка. Бях сигурен, че ще ми дадат парите, затова вече бях избрал моя Крайслер.
Е, обадиха ми се и казаха “Не”. Бях забравил, че имам просрочие по кредитната карта от ПИБ. При едно от поредните ми посещения на Унгария се оказа, че имам дребна сума за погасяване, която просрочих с ден или два. И тогава осъзнах, че да имаш чисто минало и да си коректен към финансовата институция, която те обслужва е крайно задължително. Но не бях изгубил надежда - ще пробвам, в която и да е друга банка. Там трябва да стане. Райфайзен банк - изглеждат съвременни и гъвкави, пък и дават отговор до три дни. Отново “Не”. Този път не бях събрал достатъчно точки по тяхната система - малък съм и това не ги устройва. Отново - ДСК- те дават на всички.. да бе, да! И те казаха “Не”. Та нещата с кредита вървят много зле, а аз от своя страна вече съм преминал на друго ниво… искам чисто нов автомобил.
Nissan Qashqai - съвремен дизайн, приятна форма и хубаво изпълнение. Това обаче е по-високото и скъпо ниво на оборудване, което си личи от прозрачния покрив, джантите, както и други козметични промени по купето.
Вече съм се спрял на офертата Nissan Qashqai за 15 лв./ден. Хубава оферта, действително лизинговия план изглежда примамлив, но като се задълбочиш в анализирането на това, което получаваш се оказва, че може би сделката не е чак толкова изгодна - колата (това не може да се нарече SUV) е с най-малкия бензинов мотор - без силички да тича по магистралата и в същото време нивото на оборудване е базово, а то няма нищо - буквално.
Междувременно обиколих всички шоуруми, за които се сетя - Тойота, Мазда, Опел, Пежо и т.н. След като отидох до Балкан Стар в Пловдив и много харесах Mitsubishi Lancer, по пътя към вкъщи спряхме при “Стефанов Моторс” но малко на шега - и без това вече имах две апетитни оферти, които ме интересуваха много (Нисан и Мицубиши). И все пак разгледах Opel и с едното около погледнах към Chevrolet. Окей - нищо… но само на пръв поглед. Отново ги обходих с поглед и този път се загледах в един от моделите - Epica. В този момент имаше изложен сив металик Chevrolet Epica с 35% отстъпка (останала бройка от Панаир Пловдив). Е, грабна ми окото, въпреки, че не исках да си го призная. Влязох вътре - комфорт, а централната конзола се набиваше на очи с изчистения си дизайн и съвременен облик. Абе изпипано возило, за разлика от другите Шевита. Цената - около 25 000 лв с изключително изгоден лизингов план. И все пак - тази оферта не е за мен… или поне не беше за този ден.
Chevrolet Epica - моята е с една идея по-светло сиво и с по-хубави джанти (тези са отвратителни пимпнати лъскави гадости).
Мина малко време, а аз все по-често отварях страницата на Шевролет и oглеждах детайлите. Все пак пазарната цена на автомобила е около 43 000 лв и в момента се продава за около 26 000 лв. Намалението е сериозно, а това което получаваме е 2.0 дизелов мотор, 150 к.с. и най-високо ниво на оборудване, с уговорката, че салонът е полу-кожен и джантите са 16″.
Започнах вече сериозно да мисля в тази насока, когато при едно от поредните посещения на Стефанов вече получих оферта за колата, която исках да имам. Върната Епика, която още е гаранционна - без никакви козметични забележки и следи от ползване. На 14 000 км. - дизел, ръчни скорости, най-високо ниво на оборудване (цял кожен салон и 17″ джанти), а цената - 20 800 лв. (като малко по-рано са я продали за 45 000!!!).
Бързо задвижих нещата с финансиране през Алианц Банк АД, които междувпрочем вече са моята банка. Начинанието беше нелеко. Всеки ден искаха нови документи, а и се подсигуриха много добре - гаранти, поръчители и т.н. В крайна сметка казаха “Да”, сключихме сделка, а аз вече (от около 1 седмица) съм горд собственик на Шевролет Епика и дори имам впечатления:
Минал съм около 1500 км. и мога да кажа, че возията е точно такава, каквато обичам - не много твърда, но определено не вози като лодка. Спирачките - добри са, спира бързо и не поднася. Колата е ОГРОМНА, но с габаритите се свиква бързо. Маневрена е и тъй като има парктроник (или нещо в този стил) - паркирането също е лесничко, стига да си намерите място. Минималният разход го докарах до 5.7/100 (возих се сам по магистрала с 80 -100, защото валеше сняг, а климатикът беше пуснат много слабо). Максимално ми даде 9.2, но се бяхме набутали 5 човека, климатик до дупка и също така огромния багажник беше пълен догоре! Скоростта варираше от (тук мама да не чете!) 130 до 150, но пък с включен круйз контрол. Музиката е добра, чейнджъра събира 6 диска, чете и ем-пе-три. Предните седалки се подгряват, а шофьорската се регулира много тарикатско с едни копченца.
Зимните гуми струват 300 лв. парчето!!!
С BANE в Австрия и ON в Унгария!
Публикувано: October 22, 2009
В категория: Музика, Общи, Пътешествия | 5 Коментара
Този блог съвсем го забравих, но за щастие все още се намират читатели. А когато получа писмо като вчерашното, то няма как да не се активизирам и да ми дойде желанието за писане.
Добро утро.
Преди 20 минути си направих кафе, а още не мога да стигна до чашата, защото чета постовете ти. Блогът ти е ужасно добър.
Обаче особено много ми се харесаха пътеописващите ти думи за Унгария =)
Клод Дебюси казва: „Събирайте моменти и си дайде време, за да ги запишете.” На теб ти се е получило чудесно..
Ще продължавам да те наблюдавам
В последния месец активно се опитвам да си закупя автомобил. Концепциите ми се изменяха буквално всеки ден и от скромен бюджет за втора употреба возило - стигнах до закупуване на чисто нова кола. В момента тече процедура за финансиране от лизингодател, което се оказа доста сложен и бавен процес. Ако нещата се случат ще пиша по-подробно какво си купих, кой ми го финансира и при какви условия. Сега обаче е ред да разкажа за последната ми разходка до Унгария.
Тази година тенденцията е да ходя всеки месец в Будапеща - заради разходката, приятелите и не на последно - концертите, които се случват в столицата. Всеки път се пътува по различен начин, но в общия случай се събираме група приятели, наемаме си кола и отиваме за ден-два-три.
Този път реших, че искам да остана повече време, за да обърна внимание на милите хора, които всеки път ме посрещат като най-добрия им приятел, а не само да пренощувам у тях след поредния концерт и рано сутринта да се яхна на колата и да потегля към вкъщи.
Хванах си автобуса за Будапеща и потеглих. *Забележка: Купувайте си билетчето поне седмица преди пътуването, а не като мен в последния момент, защото едва успях да си уредя места - на отиване бях с Туринг, а на връщане с Груп - и от двете компании купих един от последните билети. И по същество - мъчително пътуване, тесни автобуси, мръсни седалки - или прекалено горещо, или прекалено студено. Калотина в добрия случай се минава за 3 часа, когато пътуваш с автобус. Другите граници са по-безпроблемни. Е, пристигнах навреме (полунощ), а моите хора ме чакаха на гарата (Неплигет). Прибрахме се и след малко общи приказки решихме да си лягаме, защото на следващия ден ни предстоеше да пътуваме до Виена, за да гледаме BANE и DOWN TO NOTHING.
Аз не успях да заспя веднага, защото първо ТРЯБВАШЕ да разгледам цялата колекция от винили на Bence, която никак не е малка На сутринта отидохме да си напазаруваме еко продукти от съботния пазар и си приготвихме храна за трипчето. Събрахме се доста хора - четири коли. Пътят мина безпроблемно и адски бързо (2 ч.) - все пак липсата на граница и непрекъсващата магистрала са добра предпоставка за добра средна скорост.
Преди да стигнем Виена се отбихме до легендарния Parndorf, където напазарувахме подобаващо и чак тогава продължихме към крайната цел. Не бях пазарувал дрехи и обувки от истински магазин от много време, тъй като си купувам всичко необходимо по интернет. Ей, оказа се по-забавно, отколкото мислех. Още повече при наличието на оферти в стил “Втория чифт кецове само за 1 евро” и “70% отстъпка”. Напълнихме багажника на нашия Ignis и с мръсна газ се паркирахме пред Арена, където трябваше да се състои концерта.
Е, който е чел блога ми знае какво означават BANE за мен. И най-готиното е, че останалите унгарци са същите маниаци като мен хехехе. След почти едночасово закъснение шоуто започна, а първи на сцената бяха DOWN TO NOTHING. Доста стабилна sxe банда, която обаче не е точно моята лъжица. Това не попречи на всички в малката зала на Арена да изригнат и да нажежат обстановката. На всичкото отгоре шоуто беше sold out, а отвън имаше около 50 хлапета, които се молеха на охраната да ги пусне.
BANE са по-големи от хляба, както много добре знаете. Качиха се на сцената и го доказаха за пореден път. Отвориха сета си с думите “Good evening Budapest”, което беше неизбежно като се има предвид, че ние всичките бяхме най-отпред 
Гледах BANE за четвърти път, но вълнението ми беше все едно ми е за първи. Абсолютна крайност, силна емоция, много stagedives и highfives, много singalongs и circlepits - точно така, както трябва да си бъде едно хардкор шоу. Като прилючиха си накупихме тениски, худите, шорти и … винили за пореден път и се разделихме с лега тъга, но с големи усмивки по лицата. Последваха 2-3ч. обратно към Будапеща, които аз проспах.
Тази вечер спах при Csontee в Szantandre, както и следващите 2. Техните тъкмо заминаваха за Санкт Петербург, а ние останахме да гледаме кучето Артур и котката без име. В неделя нямаше концерт, а ние решихме да си направим скромна сбирка в семейната къща на Bence и да си сготвим вкусни вегетариански манджички. Да, те всичките са вегетарианци - Bence, Meli, Gabor, Csontee, Mate. Истинско щастие
Чонти приготви традиционна унгарска паста за закуска.
Това беше част от трапезата, която приготвихме в семейната къща на Бенце след обилната закуска с паста
Май съм доста подробен и отегчителен, така че сега ще претупам останалите дни от престоя ми. Понеделник имаше концерт на Die Young и The Plague Mass. И двете групи са свирили в България поотделно, само дето от шоуто на австрийците (The Plague Mass) не си спомням нищо. Въпреки тоталната липса на хора (бяхме около 30 човека) шоуто беше добро - групите дадоха всичко от себе си, а като се има предвид, че това беше последното турне на Die Young съм щастлив, че успях да ги гледам отново.
Die Young (Texas) @ Pogo Loco, Budapest - един от последните концерти на групата
Вторник отново беше ден за почивка- този път всички бяха на работа и училище, а аз вече се бях настанил в апартамента на Gabi в Budakalasz. Цял ден се разхождах из центъра на Будапеща, а вечерта повторихме разходките и останалите.
Сряда - концертът на Municipal Waste и още три местни банди. Любимото ми venue в Будапеща - Durer Kert. Група от този ранг се радва на сравнително голям интерес за мащабите на сцената. Малката зала беше пълна като в публиката имаше освен хора от България (аз) също и хора от Сидни, Австралия. Тях ги срещнахме в Бъргър кинг и случайно се познахме хехеххехе, но това е друга история. Имаше много сърфиране в публиката, много бърза и тежка музика, както и много пот и хубави унгарки
Mate, момчетата от Common Cause, ON и аз. Да, ние всички сме на фокус
Budapest sightseeing with ON.
Четвъртък - втория по важност концерт, заради който си организирах цялото пътуване - ON, COMMON CAUSE, MOTIVATION, PATSY O’HARA. Тъй като моите унгарски приятели са всъщност хората, които организират всички концерти, то в четвъртък сутринта посрещнахме двете главни групи, които тъкмо се бяха върнали от Русия - ON и COMMON CAUSE. С тях обикаляхме Будапеща за пореден път, хапвахме, почивахме и така докато дойде време да се отиде отново в Durer Kert, за да се подготви всичко за концерта. Ето, че най-сетне шоуто щеше да започне, а всички местни дистра вече бяха наредили благинките си - похарчих много пари за плочи тази вечер. Още ми се свива сърцето като се сетя колко много пари пръснах и колко много хубави винили не си купих, защото все пак трябваше да се огранича.
Patsy O’Hara - страхотна, ама наистина страхотна банда от Германия. Още ме е яд, че не си купих LP-то им, но тогава реших , че група с толкова глупаво име няма място в колекцията ми, ха-ха! Нищо, грешката е поправена и винила вече е по пътя си към българия
Motivation - най-накрая имах щастието да гледам групата на първия човек, с който се запознах в Унгария. Страхотна позитивна sxe банда, която пее изключително и само на тема за правата на животните. Бяха наистина впечатляващи - очакваме ги скоро и в България.
Common Cause - тук не са необходими много приказки, който слуша този стил няма как да не е слушал европейските герои в straight edge хардкора. Не случайно те бяха избрани да подгряват ON за това турне. Супер стабилни пичове, бърза и стегната музика и хубави послания. Жалко, че не бяха толкова добре познати и на присъстващите там.
ОN - с членове от легендарни банди - Champion, Sinking Ships, Blue Monday, Get The Most. Какво друго може да се очаква от група с толкова грижовно подбрани музиканти. Беше неизбежно това всеки да повлияе по свой начин в цялостното звучене на групата и в крайна сметка да се получи точно това, от което всички имахме нужда. ON са група за клубни концерти, а не за голямата сцена. В този контекст ние бяхме на правилното място, а очевидно всички присъстващи се бяха поддали на хайпа и се раздаваха докрай. Имаше много singalongs, stagedives и circlepits. A когато групата засвири личния ми фаворит Silence Inside - на сцената настана истински катаклизъм. Имаше три ката хора на сцената, всички знаеха текста и този момент остана незабравим. Още по-големият удар беше кавъра на нюйоркските легенди JUDGE - THE STORM. Абсолютна лудница - незабравимо шоу. ON бяха впечатлени, че съм бил толкова път, за да ги гледам и обещаха, че на следващото си турне с моя помощ ще посетят и България, така че ги чакаме
Последен обяд в Будапеща във вече любимото ми заведение, където те посрещат с безплатен ментов чай и всички работят под мотото “Humus is sexy”
Тази вечер беше тъжна, защото ми беше последната ;( Този път нощувах при Mate. Апартаментът му е в идеалния център - в уличката до Операта. Любимото ми място. Беше много приятно. На следващия ден автобусът ми за България отпътуваше в 18:00 от гара Неплигет. Имахме време за последни разходки и после тъжни сбогувания. И още по-неприятен път в мръсен и тесен автобус. Зарекох се, че това ми е последното пътуване с автобус.
Чиста вода!
Публикувано: September 29, 2009
В категория: Общи | 3 Коментара
Да, най-чистата вода в София тече вкъщи!
Have Hungary, vol. 3
Публикувано: July 20, 2009
В категория: Общи | Коментирай
Ходенето до Унгария ми стана навик. Съвсем накратко този път - отново наехме автомобил от Скай Ауто, само че този път още по-голям и хубав - Opel Zafira. Потеглихме в 3 сутринта и въпреки, че бяхме психирани от възможни проблеми със зелената карта при сърбите, все пак бяхме отвъд пределите на родината за отрицателно време. Чимугата също беше с нас! Въртяхме я, пушихме я… и накрая я изхвърлихме на границата в Унгария.
В Будапеща бяхме ранен предиобед. Този път се справих без навигация. Имахме само едно леко объркване по пътя, когато изпуснах отбивката за Нови Сад и се наложи да минем през едно малко селце, където за сметка на това видяхме кафе-ресторант “BANE”.
Шоуто започна както следва с Defeater, които ме поразиха - страхотна банда. После бяха Shipwreck AD, които също не отстъпиха по качество. А единствените представители на Европа - Rise and Fall - бяха след това - много добри. Но не бих ги слушал вкъщи. The Red Chord се качиха на сцената с гръм и трясък… и шеги. Converge в метъла. Заболя ме глава от тях - машини. Чудесни!
Основното за вечерта - Have Heart. Не мога да повяврам, че няма да ги видя повече. За кратко се превърнаха в голямо име в музиката, а още по-важното е, че ги възприех лично. Плача!
Walls Of Jericho - повече ме впечатли това, че вокалистката (която навремето беше пиче) вдигаше по-тежки щанги от мен на тротоара пред клуба. Лошо момиче, не ви препоръчвам да се спречквате с нея хехе Иначе имаше и готино сценично поведение и енергия.
Comeback Kid бяха гадни, също като миналата година
В заключение - стабилно шоу. Видяхме се с нашите метълчета от Унгария и се позабавлявахме. Догодина - пак. Ама преди това има и други мероприятия за отбелязване в Будапеща, за които ще пиша като наближат.
Едно, две, три - мерси… и чао!
Публикувано: June 7, 2009
В категория: Музика, Общи, Пътешествия, Филми | 3 Коментара
Както се усети - продължение на ‘разказа’ от пътешествието ми до Германия няма да има. Съвсем накратко - беше много хубаво и ми е мъчно, че свърши. Но животът продължава, а подробности имаше, за който трябва! Надявам се, че пак ще се повтори.
Никаква мотивация нямам за писане в последно време (това си е доста дълъг период). Единствено мога да кажа няколко думи за предстоящо събитие, което се очертава да посетя - Bringin It Back Festival 2 в Будапеща, Унгария. Миналата година ходих, тази отново ще бъда там. Този път ще е на 15 юли, а на сцената ще се качат героите от HAVE HEART, Walls Of Jericho, Comeback Kid, Shipwreck AD, The Red Chord, Defeater, както и Rise And Fall. Общо взето не съм много въодушевен за нито една от групите освен Have Heart (които от своя страна вече съм гледал два пъти). Но след като слуховете се оказаха верни и групата обяви, че ще се разпада след изтощитетелно тримесечно турне в целия Свят (буквално), реших че трябва да ги гледам отново поне още веднъж като за последно. Жалко - силна група! Освен, че искам да посетя събитието се радвам, че ще видя няколко унгарски дружки и един от любимите ми градове в Европа. Будапеща е толкова близо и адски леснодостъпна, което предразполага към по-чести посещения. Вече имам планирани разходки до там и след 15 юли.
Виждам, че в последно време блогът ми се посещава изключително и само чрез ключови думи Fred Perry, затова нека да оправдая очакванията и да напиша няколко думи по темата. Тъй като в последно време купувам доста Fred Perry артикули - мога да споделя впечатления.
Първо, относно поло шъртовете, които са най-търсеният продукт на марката - вече ги произвеждат предимно в Китай. Даже доколкото разбрах версиите, които са изработени в Португалия са на привършване и повече няма да има от тях. В Англия поло шъртове не се правят. Така, че не се стряскайте като получите тениската и на нея пише Мade in China. Аз си поръчах два цвята, които пристигнаха с етикет “Португалия”. Следващата поръчка беше “Китай”. Обяснението на продавача:
ALL FRED PERRY TOPS ARE MADE IN CHINA NOW, THEY MAKE A FEW IN PRTUGAL, BUT THEY DON’T MAKE ANY TOPS IN ENGLAND
Това е становището на reseller на марката с повече от 14 000 фийдбек и то 100% positive. Което за мен е гаранция! Но всъщност има и шъртове, които се правят в Англия - те са доста по-скъпи от останалите и са по-рядко срещани.
За всеки случай писах на официален Laurel store на Fred Perry в Берлин, откъдето си поръчах една риза - те потвърдиха информацията и вече спокойно си пазарувам от въпросния търговец в ebay. Цените не са много ниски, но са малко по-ниски от тези във www.fredperry.com и много по-ниски от тези в България.
Ето я и въпросната Limited Mismatched Madras Shirt, която си поръчах от Берлин. Оказва се, че въпреки абсурдно високите цени - дори лимитираните артикули свършват изключително бързо. Те не могат да бъдат намерени за по-евтино дори в ebay. Напротив - възможно е да се намерят за повече пари в някой от магазините по Света, но трябва да имате голям късмет (като мен).
Между другото, от днес живея по хранителен и тренировъчен рижим на Белчо Христов - след няколко седмици ще пусна впечатления и резултати.
И за да бъда тотално тематична курва искам да кажа няколко думи за филм, който ми направи впечатление. Става въпрос за англо-американската продукция “Момчето с раираната пижама”
The Boy In The Striped Pyjamas (2008)
link към www.imdb.com | лична оценка 9.5/10
Въпреки клишираната тема за мен филма е шедьовър. След края му няма да искате да си говорите с никого за известно време. Главните актьори са деца и се справят повече от блестящо в ролите си - супер убедителни и истински. Различното е, че на темата се гледа от по-наивна детска гледна точка, която може да те докара до сълзи поради своята чистота. На мнение съм, че този филм трябва да се пусне на всеки лумпен с крайно десни възгледи. Няма място за такива убеждения в днешно време. Няма да издавам детайли - прочетете ревюто в imdb и гледайте незабавно.
Писах този текст, слушайки албумите “Invasions of the Mind” на Energy, както и “Elil” на Fall Of Efrafa.
P.S. Не бъдете апатични като мен - гласувайте!
Букурещ
Публикувано: May 8, 2009
В категория: Общи | Коментирай
Снощи си хванах автобуса за Букурещ, защото от тук ми е полетът за Щутгарт след няколко часа. В момента съм на летището с един французин, с който се запознах в автобуса в София. Времето е много приятно и дотук всичко е точно. Бяхме само четири човека в автобуса, надявам се толкова да сме и в самолета. Хе-хе.
Прекрасно утро (sun)
Публикувано: April 30, 2009
В категория: Общи | 1 Коментар
Tази сутрин започва (за мен завършва, защото тъкмо се прибрах от работа) много красиво - от Младост 1 хванах тролей 5 и се возих до Плиска. Чаках си на спирката, когато 280 мина и точно когато затваряше врати и потегляше един дребен японец успя да се пъхне вътре. Не мога да кажа същото за портфейла му, който изпадна от процепа на вратата и остана на спирката. Имаше около 40 човека на спирката и повечето го забелязаха, включително и аз. На мен не ми дойде адекватно решение на момента и затова не го вдигнах. В продължение на минутка всички гледаха портфейла и никой не посмя да го вземе, докато един дядо не се престраши. Той действаше направо - директно пред нас направи проверка на наличната валута и в този момент китаецът изскочи от някъде, но май не разбра какво точно става. Той предложи на възрастния човек някаква банкнота в знак на благодарност, а дядото отказа с думите “аз само проверявах дали парите не са скъсани”. Не че китаецът го разбра…
Само 15 мин. по-късно докато се возех в 313 видях как на спирката пред гара “Подуене” са отбили два автомобила на аварийни и шофьорите им се млатят яко отстрани. Super fun time (sun)
Лека нощ!
Време е за кино
Публикувано: March 15, 2009
В категория: Филми | 2 Коментара
Сега с колегата си говорим за филми и се вдъхнових да напиша по две думи за няколко заглавия, които са ме впечатлили по един или друг начин през изминалите няколко месеца. Оказа се, че е доста трудно да се намерят ставащи заглавия, затова ще се спра предимно на нови филми (под нови имам предвид такива между 1 и 4 години).
The Four Feathers (Четирите пера) (2002)
link към imdb.com | лична оценка: 8/10
Филм за чест и приятелство. Ценности, които в днешно време липсват. Британски офицер подписва оставката си точно преди неговият полк да замине като подкрепление в британска крепост в Хартум, Северна Африка. Неговите приятели и дори любимата му годеница Етни му изпращат по едно бяло перо, което по онова време е било знак на малодушие и слабост. Хари, измъчван от терзания, решава че не може да живее така и въпреки съпротивата му към войната, заминава да помогне на приятелите си и да спаси честта си. Развойът е краен…
Changeling (Подмяната) (2008)
link към imdb.com | лична оценка: 7.5/10
По действителен случай! Още от самото начало филмът звучи да е обещаващ. Режисьор е Клинт Истууд, а в главните роли са Джон Малкович и Анджелина Джоли. Далеч съм от мисълта, че това, което виждаме във филма може да се случи само през 20-те години на миналия век, а именно - едно дете изчезва и за да не срине напълно репутацията си, полицията в покрайнините на Лос Анджелис “открива” сина на Кристин Колинс (Джоли) в лицето на друго 9-годишно момче. Когато майката публично заявява, че това не е нейният син и моли за съдействие от страна на властите, те я обявяват за луда и я затварят в заведение за психично болни. Местният активист Реверенг Брийглеб (Малкович) е този, който поема случая в свои ръце и довежда нещата до своя край. А края оставям на вас, защото си заслужава.
Slumdog Millionaire (Беднякът милионер) (2008)
link към imdb.com | лична оценка: 7/10
Прехвален! Това е най-точната дума, която може да се употреби за заглавието според моите критерии. Но все пак е интересен и става за гледане. Може би ако не беше обрал толкова много награди щях да се изкефя повече. Мразя, когато филмите завършват по холивудски! Иначе Джамал е бедняк от Мумбай, който губи родителите си като дете. Среща голямата си любов, животът ги разделя, но той никога не спира да мисли за нея. Открива я, но следва втора раздяла, след което той печели голямата награда в шоуто “Стани богат”. Накрая се събира с Латика, момичето, което е обичал и губил… и приказката е готова. Скучно..
Turtles can fly (Костенурките могат да летят) (2004)
link към imdb.com | лична оценка: 9/10
В този филм няма актьори. Децата не са деца, а големи хора. Не играят, а живеят. На мен лично фактът, че е нискобюджетна продукция не ми попречи, даже напротив - придава още по-реално възприятие и въздейства доста силно. Дразнещ елемент е, че езикът на иракчаните трудно го понасям - още повече, че те не говорят, а викат. Но и това си е част от сюжета. Предупреждавам - трудно се гледа и след края може и да не заспите. Аз лично не успях, въпреки, че не бях спал повече от 24 часа преди да го гледам. Печели награда на Filmfestival в Ротердам (2005).
Of mice and men (За мишките и хората) (1992)
link към imdb.com | лична оценка: 9/10
За пореден път Джон Малкович показва, че е един от най-силните действащи актьори. Не знам защо отлагах гледането на този шедьовър толкова дълго, но ето, че поправих грешката си.
Няма да разказвам. Заглавието говори достатъчно, който не е чел - да гледа! Подходящ цитат, с който започвам и завършвам: “This is just plain good storytelling and good movie making. I guess like Lennie never getting tired of hearing George talk about the rabbits, I’ll never get tired of seeing a good version of this classic story.”
In the name of the father (В името на отца) (1993)
link към imdb.com | лична оценка 9/10
По действителен случай! Въпреки, че мразя не понасям хипита - тези ми бяха симпатични, даже ми станаха любими в края на филма. Радвах се с тях и исках любовта им към живота да продължи след всичките мъки. Гари Конлън, който е несправедливо обвинен в тероризъм, бива тикнат в затвора с доживотна присъда. Взривове избухват в Лондон на публични места, невинни загиват и някой трябва да понесе последствията. Ирландецът Гари, неговите хипи-приятели и роднини биват насилени да си “самопризнаят”, че са ИРА активисти и поемат отговорността за атентатите. Следват развитие, неочаквани моменти, обрат и… почти щастлив край. Страхотен саундтрак, брилянтна актьорска игра. Филмът е с продължителност три часа, които минават като един. Задължителен!
Тези редове си ги изсмуках от пръстите, хич не ми се пише.
